Грижата за майката е грижа за детето!

Не мога да говоря от личен опит, защото все още не съм станала майка. Няма да се преструвам, че знам какво е да си 100% отговорен за друго човешко същество. Мога да говоря само за това, което съм видяла като бавачка на чужди деца и от гледна точка на наблюдател на своите близки. Виждам колко щастие, усмивки, мечти и предизвикателства носи грижата за най-скъпоценното, което имаме – децата. Те се превръщат в обект на толкова много обич и внимание, че майките често забравят за себе си.

Когато работех като детегледачка в университета, забелязах нещо много интересно при своите клиенти. Причините за това да работя в дадено семейство бяха най-разнообразни – някои майки имаха твърде много служебни задължения, други бяха заети с по-малки деца, а трети, просто искаха малко време за себе си. Когато влезеш в чуждо семейство, неволно наблюдаваш динамиката между членовете му много внимателно. Това е така, защото трябва да се нагодиш, да бъдеш в услуга, без да пречиш, което изисква дълбоко разбиране на семейството, в което си попаднал. В ролята си на страничен наблюдател забелязах, че децата на майките, които отделяха време за себе си бяха най-спокойни. Майките, които правеха всичко възможно да угодят на децата и семейството, да балансират служебните задължения и да поддържат къщата в безупречен вид далеч не бяха най-търпеливи и усмихнати. Това се отразяваше и на техните деца, които непрестанно търсеха одобрение, но рядко го получаваха.

Години по-късно научих, че синдромът на “бърнаут” може да се отнася не само за работата, а и за майчинството1. Разбрах, че и майките могат да се почувстват изстискани и депресирани и дори да имат физически симптоми на бърнаут2. Тогава се сетих за една от майките, за които работех. Спомних си как се справяше с двете си деца, работата и дома. Помня как често ми казваше, че няма сили да направи нищо за себе си. Бяха минали повече от 9 години, но реших да й се обадя, защото си пишехме от време на време и имах телефона й. Разговорът много ме зарадва, защото тя звучеше страхотно, а децата жънеха успехи в училище за радост на родителите си! Оказа се, че и тя е научила за синдрома на майчинския бърнаут по трудния начин. Минала е през всички негови симптоми и накрая е потърсила помощ и се е научила да се грижи за себе си. В края на разговора тя ме застреля със следното изречение: “Ти се опита да ми кажеш да се грижа повече за себе си, но аз не бях готова да те чуя!”

Та, мили майки, честит ден на детето! Грижете се за себе си! Отделяйте си време за любими занимания и хора! Спортувайте, четете любима книга, прекарвайте време сред природата! Отдайте се на ритуалите си за красота! Приемете това, като грижа за своите деца. Те искат да виждат майка си щастлива, спокойна и доволна от живота. Това е най-важното, което можете да им дадете!

С уважение,

Анна

 

  1. Maternal Burnout Syndrome: Contextual and Psychological Associated Factors Astrid Lebert-Charron, Géraldine Dorard1, Emilie Boujut, and Jaqueline Wendland, 2018
  2. Parental Burnout: When Exhausted Mothers Open Up Sarah Hubert, and Isabelle Aujoulat, 2018